Въздишки

Нещо ме бута

и гони,

и пъшкам,

и се лутам,

и се спъвам.

Дете съм, защото май все още мога да бленувам –

за свят от цялост и близост, и мир.

Но пък мислите ми се мръсни

в нощите късни.

Изцапвам се баш като хлапе.

Започва да ми липсва съмнение.

 

2016