Ей така, ти ме слушаше и се топлеше,
а аз разбирах и ми ставаше топло,
когато бяхме далеко от вкъщи.

Ти взимаше ръцете ми в своите,
дори без да имах нищо в тях,
а аз хващах дланите ти,
дори когато бяха студени.

Едно време.

Едно време си построихме колибка със тебе.
Едно време бяхме избягали от вкъщи,
но се срещахме пак там.

Едно време уличките ни бяха успоредни
и се гледахме през градинките между тях.
После се срещахме на главната и те хващах под ръка.
И вървяхме.

Сега търсим път обратно към къщи
и някак той не пасва.
Пътищата ни се разминават.

Иронията е пълна –
едно време си построихме колибка със тебе,
но не видяхме,че е на кръстопът.

2018