тик-так

‘Тик-так, тук-там’, цитирам други поети и не ме е срам.

 

Започвам нов ред от същата история и си се пличкам в същата стара агония.

 

Повтарям глупостите си, все едно не ме е боляло преди за същото.

 

Правя се, че правя ‘дръзкото’.

 

Подчертавам думи и угасям действия, все едно (пък) има много премеждия.

 

Просто е. В главата ми чувства и склонности.

 

Цялото време от света ще взема и ще ти го поднеса на поднос.

 

Или като подарък в кутия ще ти го дам.

 

Или в стара кутия от цигари ще го сложа, от тия дето спряхме да ги пушим.

 

Само да има значение.

 

Февруари 2016